Кафето – „Черно като дявола, горещо като огъня на ада, чисто като ан­гел, сладко като целувка.“

„Черно като дявола, горещо като огъня на ада, чисто като ан­гел, сладко като целувка.“

Това според френския дипломат и по­литик Шарл Морис дьо Талейран (1754-1838 г) е рецептата на хуба­вото кафе. Историята му е пълна с контрасти и драматични обрати. Обявявали са го за сатанинско биле и за напитка, погубваща здравето, за дар от боговете и за целебен еликсир. Споровете око­ло него не стихват и днес. Едни го смятат за наркотик, други – за па­нацея.

За родина на кафето е призна­та Африка и по-точно Етиопия. Предполага се, че първата чаша кафе е изпита в южната етиоп-ска провинция Кафа. Според една от най-разпространените теории оттук произхожда и името на популярното питие. По-къс­но арабските търговци пренесли семената на кафееното дърво в Йемен и създали там първата в света плантация. Арабите нарекли питието, приготвено от непознатото до този момента растение, „кахва“, което означа­ва „прогонващо съня“.

Арабия кафееното дърво е пренесено в Югоизточна Азия, където на остров Ява холандцитесъздали цели плантации. Следващите етапи от историята на кафето са свързани с Южна Америка и най-вече с Бразилия. Любопитен е начинът, по кой­то то прониква в страната през 1727 г. Клонките от кафеено дър­во, които полагат основните на бразилската индустрия за произ­водство на кафе, били откраднати от френските плантации на ос­тров Мартиника. По онова време Франция забранявала продаж­бата на семената на кафето, страхувайки се от появата на силни конкуренти. Бразилски­ят офицер Франсишку Палета обаче успял да изнесе клонките под формата на оригинален бу­кет. Днес Бразилия е основният производител на кафе в света, а тамошното пристанище Сантос е признато за негова световна сто­лица.

В Европа кафето станало по­пулярно през 1592 г., след като италианският лекар и ботаник Проспер д’Алпино, който рабо­тел във венецианското посолство в Египет, описал напитката като лекарствено средство. Отначало европейците се отнасяли пред­пазливо към нея, смятайки я за мюсюлманска приумица и за­плаха за християнската вяра. Но след като през 1600 г. папа Кли­мент VIII благословил употребата на кафето, то бързо започнало да си проправя път в европейските страни. Отворили врати и първи­те кафенета в Лондон, Берлин и Париж.