Не ме оставяй

Не ме оставяй никога да прося
за нежност в неуютния си ден,
за отговор на трудните въпроси,
замрели в твоя поглед уморен.

Във мъдростите мъжки среброкоси-
най-нужната ми истина и път-
не ме оставяй никога да прося!
Учи ме колко хубав е светът!

Умиране е всеки миг безславен,
усмивката ти ведра не видял.
Любов да прося ти не ме оставяй!
В самотността си кой е оцелял?

Несбъднатости, грешки, безпокойства
направиха ме истински циник
От теб не искам никакво геройство
и знам не си всевластен и велик.

В сърцето си и мислите те нося
единствен пристан-цял живот мечтан.
Не ме оставяй никога да прося!
От чакане изтръпна мойта длан...

Милена Белчева