Не искам да съм приказна принцеса...

           

Не искам да съм приказна принцеса,
която жабите във принцове превръща.
Аз имам приказна душа на поетеса,
душа,която слънцето прегръща.

И в приказката моя, жаба кряка,
целунах я,но нямаше магия.
С насмешка бързо скочи в жабуняка,
а аз със сълзи устните си мия.

Той,моят принц по мъничко умира,
 умира с него моята надежда.
Душата свойто слънчице намира
и римите започва да подрежда.

Ранената любов все още диша,
превързах с вяра всичките й рани.
Със сълзи в очите тя въздиша,
сърцето ми с последни сили брани.

От принцове съм вече уморена,
не искам да съм приказна принцеса.
Със слънчева душа съм надарена
и стига ми да бъда поетеса.

Свилена Димитрова